Да направим мартенички
Посрещнете пролетта с усмивки и с красиви мартенички, изработени с помощта на малките палавници.
Планиране
Бременност
Бебе
Дете до 7 години
Дете над 7 години
Посрещнете пролетта с усмивки и с красиви мартенички, изработени с помощта на малките палавници.
Според стара легенда мартеници връзвали по българските земи траките. Те задължително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Според древните тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух именно в съчетанието между белия и червения конец. Легенда от по-ново време свързва мартеницата с идването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров. Тези легенди са не една и две.
Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана "лошотия", която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от "лошотията", най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче, или се поставят под камък.
Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата.
Извън българската етническа територия мартениците се срещат само в някои области на Румъния и Молдова, пак на места, където са живели или живеят по-компактни групи българи. В народните представи пролетта идва с пристигането на баба Марта. Нейният двойствен образ — ту весел, ту сърдит, едновременно утвърждаващ и отрицаващ, представя женското, пораждащо живота начало, и в същото време — пак женското, но стихийно, рушащо начало.
Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Негов знак е мартеницата, символ на пробуждането и култа към слънцето. Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан червен и бял конец, без прибавки към него. В някои области на конците вързвали златна или сребърна паричка, синьо манисто, но те по-скоро играели роля на народен амулет — да предпазват от болести хора, добитък и овощни дървета. Народното чувство за красота, което създава оригинално творчество, се проявява по-късно.
Обикновено направени от вълна, мартениците са във вид на парички, топчета, пискюли, пулчета и "съсънки" (гроздчета). Неповторими са кукличките "Пижо и Пенда". Червеният цвят в бита на народа ни е средство за предпазване от болести. Да си припомним, че на младите булки и на малките деца са връзвали пресукан червен конец на китката. Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената — здраве и сила. Пожеланието е особено към децата – бели и червени, здрави и засмени.
У нас съществува поверие, че не бива да се купува нищо предварително за бебето....
Още пазиш скъпи детски спомени от коледните празници. Време e да ги предадеш и...
Ако все още се колебаеш какво празненство да организираш за твоето съкровище,...
Светото кръщение – едно от най-светите тайнства в Православната църква. Би...
Учени откриха, че с възрастта вкусът ни става "сложен" и вече успява да оцени...