Вижте още
Необичаните деца имат по-малък мозък
Невролози от университета в Калифорния доказаха, че желаните и нежеланите деца се различават едно от друго...
Казват, че любовта прощава всичко. Че прошката облагородява, извисява и балансира душата, превръща ни в герои, а не в жертви.
Но защо тогава ни е толкова трудно да прощаваме грешките на най-близките ни същества, а толкова лесно – на непознатите? Не трябва ли да е обратното – да обичаме да означава да прощаваме? Нека заедно потърсим отговора на този въпрос, както и начините, по които по-лесно да даваме опрощение на онези, които изпълват живота ни със смисъл.
Близостта между хората, особено интимната близост, предполага определени взаимни очаквания. Когато те не бъдат изпълнени, горчивината, болката и гневът от това своеобразно предателство, се нагнетяват в душата до степен, която може да рaзболее и тялото.
Трезвият разум е замъглен от бушуващите в сърцето емоции, желанието да отвърнем подобаващо, за да покажем, че и ние сме живи същества с чувства и достойнство, ни мотивира да реагираме първично, а последното нещо, на което сме склонни в този момент, е да простим.
Истината обаче е, че прошката е здравословна.
Тя не само ни освобождава от стреса и гнева, но и ни позволява да продължим напред със спокойно съзнание и чисти помисли. Никой не казва, че трябва да забравим. Просто трябва да оставим на нещата да следват естествения си ход – защото има кой да съди. А ако го правим ние, то няма да ни остане време да обичаме хората.
Трябва да разбереш, че да простиш, не означава да бягаш от проблема или да се примиряваш с него.
Нито пък означава да го натякваш на любимия или да защитаваш себе си. Първата стъпка към прошката е да признаеш случилото се. Разкрий сърцето си пред някого, комуто вярваш, излей емоциите си и не се извинявай за начина, по който се чувстваш. В никакъв случай не се отдръпвай от партньора си и не се затваряй като в черупка. Отдай се на болката, колкото и неприятна да е тя и се вслушай в обективното мнение.
Втората стъпка е да започнеш да мислиш трезво.
Под каква форма искаш да изразиш болката си и какво те спира да простиш. Изрази съпричастност към човека, който те е наранил и се опитай да разбереш неговата гледна точка. Освободи се от отровата на сдържания гняв и направи услуга на себе си.
Третата стъпка е да анализираш гнева си и да се върнеш към нормалното си съществуване.
Замисли се за всичко хубаво, което имаш, за красивите моменти, които си преживяла с въпросния човек, за съвместните ви планове и мечти. Изясни сама за себе си какво искаш от бъдещето, можеш ли да приемеш факта, че любовта не е само цветя и рози, а низ от обстоятелства, и че е важно двамата да се научите да преодолявате трудностите в името на любовта си.
След всичко това, започни да се упражняваш. Всеки път, когато има причина да се съмняваш в правотата на действията си, прилагай няколко основни правила. Ще видиш как всичко ще започне да се подрежда естествено. И вероятно взаимоотношенията с любимия ще започнат да текат по-гладко и по-розово.
- Разбери значението на понятието „прошка” – най-общо казано, да простиш означава да се откажеш от вътрешната си съпротива. Не мисли, че ще изглеждаш слаба или без достойнство. Истината е, че се изисква много по-голяма смелост да простиш, отколкото да защитиш себе си като нападаш „виновника”. Ако не си готова да се откажеш от съпротивата си, значи не си готова да продължиш напред.
- Увери се, че можеш да живееш с обидата – ако половинката ти се нуждае от прошка, че те е наранил по някакъв начин, обмисли съвместното ви съществуване преди дори да си му простила. Безопасността и спокойствието са най-важните фактори в едни взаимоотношения. Дори по-важни от любовта, страстта и дори от прошката. Но подадеш ли ръка веднъж, не си и помисляй да използваш този или който и да е подобен случай като оръжие за нападение. Щом си простила, значи си продължила напред.
- Бъди справедлива спрямо партньора си – замисли се дали тайничко не го обвиняваш за неоправданите си очаквания, за неосъществените си мечти и за незадоволените нужди като цяло в живота ти, дали не използваш партньора си като изкупителна жертва за болките в детството си, за болката в предишните ти интимни взаимоотношения, за пропуснати професионални възможности и за несправедливи обиди, на които не си могла да реагираш. След като веднъж направиш равносметка на очакванията си, ще можеш по-обективно да решиш дали онова, за което трябва да му прощаваш, не е просто плод на грешните ти възприятия.
- Реши дали се нуждаеш или не от извинение, за да простиш – със сигурност ще има моменти, в които любимият ти упорито ще отказва да поеме отговорност за болката, която ти е причинил. Дори може би ще обвини теб, че си прекалено чувствителна или че си интерпретирала грешно дадена ситуация. Но сега е моментът да си помислиш – колко често се случва това помежду ви? Способен ли е той да каже „Извинявай, сгреших” и след това да се постарае да поправи стореното? Ако смяташ, че плюсовете са повече от минусите, тогава му прости и без словесното извинение.
- Обичай себе си – трябва да бъдеш сигурна в едно: ако не обичаш себе си, постоянно ще намираш някакъв проблем във взаимоотношенията с партньора си. Ако не си удовлетворена от себе си, никога няма да си удовлетворена от връзката ви. Приеми, че той е с теб, защото те цени и обича и се научи да прощавае дребните прегрешения в името на голямата ви любов.
