Вижте още
Първата целувка издава дали връзката ще потръгне
Начинът, по който партньорът ви целуне за първи път, говори за това какви ще бъдат бъдещите ви отношения.
Казват, че любовта прощава всичко. Че прошката облагородява, извисява и балансира душата, превръща ни в герои, а не в жертви.
Но защо тогава ни е толкова трудно да прощаваме грешките на най-близките ни същества, а толкова лесно – на непознатите? Не трябва ли да е обратното – да обичаме да означава да прощаваме? Нека заедно потърсим отговора на този въпрос, както и начините, по които по-лесно да даваме опрощение на онези, които изпълват живота ни със смисъл.
Близостта между хората, особено интимната близост, предполага определени взаимни очаквания. Когато те не бъдат изпълнени, горчивината, болката и гневът от това своеобразно предателство, се нагнетяват в душата до степен, която може да рaзболее и тялото.
Трезвият разум е замъглен от бушуващите в сърцето емоции, желанието да отвърнем подобаващо, за да покажем, че и ние сме живи същества с чувства и достойнство, ни мотивира да реагираме първично, а последното нещо, на което сме склонни в този момент, е да простим.
Истината обаче е, че прошката е здравословна.
Тя не само ни освобождава от стреса и гнева, но и ни позволява да продължим напред със спокойно съзнание и чисти помисли. Никой не казва, че трябва да забравим. Просто трябва да оставим на нещата да следват естествения си ход – защото има кой да съди. А ако го правим ние, то няма да ни остане време да обичаме хората.
Трябва да разбереш, че да простиш, не означава да бягаш от проблема или да се примиряваш с него.
Нито пък означава да го натякваш на любимия или да защитаваш себе си. Първата стъпка към прошката е да признаеш случилото се. Разкрий сърцето си пред някого, комуто вярваш, излей емоциите си и не се извинявай за начина, по който се чувстваш. В никакъв случай не се отдръпвай от партньора си и не се затваряй като в черупка. Отдай се на болката, колкото и неприятна да е тя и се вслушай в обективното мнение.
Втората стъпка е да започнеш да мислиш трезво.
Под каква форма искаш да изразиш болката си и какво те спира да простиш. Изрази съпричастност към човека, който те е наранил и се опитай да разбереш неговата гледна точка. Освободи се от отровата на сдържания гняв и направи услуга на себе си.
Третата стъпка е да анализираш гнева си и да се върнеш към нормалното си съществуване.
Замисли се за всичко хубаво, което имаш, за красивите моменти, които си преживяла с въпросния човек, за съвместните ви планове и мечти. Изясни сама за себе си какво искаш от бъдещето, можеш ли да приемеш факта, че любовта не е само цветя и рози, а низ от обстоятелства, и че е важно двамата да се научите да преодолявате трудностите в името на любовта си.
След всичко това, започни да се упражняваш. Всеки път, когато има причина да се съмняваш в правотата на действията си, прилагай няколко основни правила. Ще видиш как всичко ще започне да се подрежда естествено. И вероятно взаимоотношенията с любимия ще започнат да текат по-гладко и по-розово.
- Разбери значението на понятието „прошка” – най-общо казано, да простиш означава да се откажеш от вътрешната си съпротива. Не мисли, че ще изглеждаш слаба или без достойнство. Истината е, че се изисква много по-голяма смелост да простиш, отколкото да защитиш себе си като нападаш „виновника”. Ако не си готова да се откажеш от съпротивата си, значи не си готова да продължиш напред.
- Увери се, че можеш да живееш с обидата – ако половинката ти се нуждае от прошка, че те е наранил по някакъв начин, обмисли съвместното ви съществуване преди дори да си му простила. Безопасността и спокойствието са най-важните фактори в едни взаимоотношения. Дори по-важни от любовта, страстта и дори от прошката. Но подадеш ли ръка веднъж, не си и помисляй да използваш този или който и да е подобен случай като оръжие за нападение. Щом си простила, значи си продължила напред.
- Бъди справедлива спрямо партньора си – замисли се дали тайничко не го обвиняваш за неоправданите си очаквания, за неосъществените си мечти и за незадоволените нужди като цяло в живота ти, дали не използваш партньора си като изкупителна жертва за болките в детството си, за болката в предишните ти интимни взаимоотношения, за пропуснати професионални възможности и за несправедливи обиди, на които не си могла да реагираш. След като веднъж направиш равносметка на очакванията си, ще можеш по-обективно да решиш дали онова, за което трябва да му прощаваш, не е просто плод на грешните ти възприятия.
- Реши дали се нуждаеш или не от извинение, за да простиш – със сигурност ще има моменти, в които любимият ти упорито ще отказва да поеме отговорност за болката, която ти е причинил. Дори може би ще обвини теб, че си прекалено чувствителна или че си интерпретирала грешно дадена ситуация. Но сега е моментът да си помислиш – колко често се случва това помежду ви? Способен ли е той да каже „Извинявай, сгреших” и след това да се постарае да поправи стореното? Ако смяташ, че плюсовете са повече от минусите, тогава му прости и без словесното извинение.
- Обичай себе си – трябва да бъдеш сигурна в едно: ако не обичаш себе си, постоянно ще намираш някакъв проблем във взаимоотношенията с партньора си. Ако не си удовлетворена от себе си, никога няма да си удовлетворена от връзката ви. Приеми, че той е с теб, защото те цени и обича и се научи да прощавае дребните прегрешения в името на голямата ви любов.
