Как съобщи на таткото чудесната новина?
Често се шегувахме: “Хайде да се оженим, да си имаме бебе!”. Затова в този незабравим момент моите думи бяха: “Знаеш, че всяка шега е половин истина. А нашата е цяла!” И той вече ме прегръщаше и целуваше, понеже не беше трудно да се досети – все пак чакахме двете чертички от теста.
През какви чувства и емоционални състояния премина по време на бременността? Спазваше ли някакъв специален режим?
Станах изключително емоционална, лесно ранима, плачех много, за всичко. Това, разбира се, ме изтощаваше и спях мнооооооооого (сякаш съм знаела, че в следващите няколко години нормален сън няма да има за мен :). Проядох месо в името на бебето. Пропусках някои лекции, за да избегна пътуването в претъпканите автобуси. Но не спрях да нося обувки на висок ток, защото бременността беше периодът от живота ми, в който се чувствах най-привлекателна.
Промени ли те майчинството?
Да, направи ме силна. Наистина се чувствам силна и способна на всичко. След като преминах през изпитанията на тежка анемия, спонтанно раждане и борба (с щастив край) за живота на недоносеното ми бебе, имам усещането, че нищо вече не може да е свръх силите ми и се боря за целите, които съм си поставила.
Какво ти дава и какво ти „отнема“ майчинството?
Е, Ники вече ми е изпотрошил нервичките, изсмукал ми е енергията, отнел ми е съня, но пък всяко негово постижение е не само негово, но и мое щастие, а и гордост. Гордост е да си майка! Майчинството ми даде и творческо вдъхновение – отново прописах детски стихчета – този път посветени на него.