mamaqni написа:
Изненадааааааааааа!!! Малко късно, но се включвам.... Нинче, какво да те питам...незнам направо- я да си кажа словото аз, пък може да ми хрумне някой въпрос...
Ти си прекрасен човек и добър приятел, най- ми е хубаво сутрин, като си лафим с теб, докато работиш....
А сега ми идва да те питам..... Какво ИСКАШ да правиш, да работиш, да се занимаваш.....сещам се и да те питам за изкуството- от кога, по колко и защо трябва .... Май това, ако се сетя нещо друго- ще драсна....
Eeeeeeй, че хубава изненада
!
Благодаря най-напред за изключително милите думи
! Любовта и приятните емоции за взаимни!
А сега да отговоря:
В момента работя и поради тази причини вече копнея за мига, в който ще си остана вкъщи и ще се отдам на майчинството. По-нататък вече, напред във времето, ще видя какви хоризонти ще се появят и вече ще помисля с какво точно ще се занимавам, защото не бих могла да си правя планове за толкова далеч, а пък и не всичко ще зависи от мен. С каквото и да се занимавам, стига да съм обкръжена от приятно хора и атмосферата да е добра, ще ми бъде приятно - аз обичам да работя.
Сега за изкуството...
На въпросите "от кога" и "по колко" - това се чудех и аз, когато си задавах този въпрос за Арчи. До скоро не забелязвах никакво желание у него да рисува, въпреки че съм правила опити да го предразположа към това, разбира се без да съм прекалено настойчива /то насила не става/. Като че ли даже ми беше малко тъжно, че у него липсва всякакво желание и при срещата с белия лист и боичките, той драсваше нещо за секунда и край.
Сега нещата са коренно различни. От няколко месеца детето не спира да ме удивява с колоритните си рисунки, които карат очите ми да се усмихват. Толкова са ярки, цветни и наситени... Та явно провокацията сама си идва.
А пък на въпроса "защо трябва" - при изкуството май няма отговор на "защо"...
.
.