здравейте, здравейте и от мен
Макар да се стремя да съм максимално позитивна доколкото, разбира се, го позволяват хилядите бушуващи хормони през бременността, моята седмица започна малко тъжно

Като бях в 4-я месец, се бях зачела в една статия за етапите на раждането (все едно не ги знам ), и така ми беше прилошало, че си обещах нищо подобно да не чета до края на бременността
Уви, вчера по повод починалото 19-годишно момиче, раждало в Шейново, се разрових в нета за статии по повод болниците в България (в частност София) и една от тях -
http://www.capital.bg/politika_i_ikonom ... ilni_muki/ - ме върна 2 години назад, когато безспорно ми се случи най-щастливото нещо в живота ... Но и не могат лесно да се забравят лошото и нечовечно отношение на медицинския персонал

Не стига че самото раждане е тежко, а и когато е за първи път, жената е достатъчно неподготвена, безпомощна и разтревожена, та трябва и да търпи унижението на хора, положили Хипократовата клетва, за които ако не си си платил, си никой

Разбира се, има хора и хора, но все пак малко са онези, които се държат с нужното разбиране и човечност

Не знам как е в по-малките градове като Добрич, но ми се струва, че това се отнася за всички български болници (дано да греша) !!!
Та това исках да споделя с вас, мили мамита

Надявам се да не съм ви натъжила твърде много (и дано не съм те уплашила, Мария, защото не това е целта ми), но ми се искаше да изрека гласно онова, което е останало като лош кошмар в живота ми, макар да съм изключително благодарна и щастлива за прекрасното развитие на първото ми раждане, което осмисля целия ми живот !!! Но в крайна сметка за проблемите трябва да се говори, а не да се премълчават и забравят, защото иначе България никога няма да излезе от положението, в което се намира
Засега ще ви оставям с пожелания за прекрасна, слънчева и позитивна седмица
