С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни. разбрах

Без коледни килограми

Предстои сезонът на коледните килограми, веселби, преяждания и напивания. За...

Вълшебно Коледно възпитание

Да имаш дете е малко чудо, а да знаеш как да го отгледаш и възпиташ e необятна...

Направи си сам: Елха от коледни топки

Здравейте, попаднах на тази оригинална и лесна идея за коледна елха, изработена...

51% от жените рискуват да забременеят по Коледа

Много хора се притесняват да не напълнеят или да не изхарчат спестяванията си...


Последно посещение: Дата и час: Сря Дек 11, 2019 1:20 am


Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 7 мнения ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: Чет Ное 05, 2009 11:08 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Авг 30, 2009 12:25 am
Мнения: 44
Помните ли своята първа любов, трепетна, чиста, по детски наивна, но завинаги незабравима за цял живот.Първата любов винаги е незабравима. Но дори тогава има неща, неподвластни на красивите чувства.Незабравима ли е първата любов според вас?За мен тя е неогасваща тръпка.

_________________
Изображение


Върнете се в началото
Offline Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пон Дек 14, 2009 1:43 pm 
Offline
бърборко

Регистриран на: Чет Май 08, 2008 11:40 am
Мнения: 791
Аз бях много влюбчиво хлапе. Тръпка си е да слагаш тайно в шкафчето на 8-годишния възлюбен цветя или да превързваш удареното му коляно :lol: Нищо, че той ти обяснява колко много харесва другата, е, знаех си аз, че нямам шанс пред русокосата красавица в класа. :lol:
Спомням си детинските си тръпки с удоволствие. Както четох в една книга "влюбвах се в самата любов", в самото усещане....

Но най-истинската и най-незаличимата и вълнуваща дойде на 18г.....и пак се прехласнах от раз - усмивката му, тембъра на гласа, блясъка на топлото кафяво в очите му...и пак си казах, че нямам шанс...след 11 години и три деца още не мога да повярвам, че споделя чувствата ми :lol: Така че, първата ми споделена и истинска любов е съпруга ми - и пак е тръпка всеки ден... :crazy in love:

_________________
Криси, Кати, Дани


Върнете се в началото
Offline Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Сря Дек 16, 2009 11:07 am 
Offline
фурия
Аватар

Регистриран на: Пет Ное 21, 2008 4:55 pm
Мнения: 3526
maminkavania написа:
Но най-истинската и най-незаличимата и вълнуваща дойде на 18г.....и пак се прехласнах от раз - усмивката му, тембъра на гласа, блясъка на топлото кафяво в очите му...и пак си казах, че нямам шанс...след 11 години и три деца още не мога да повярвам, че споделя чувствата ми :lol: Така че, първата ми споделена и истинска любов е съпруга ми - и пак е тръпка всеки ден... :crazy in love:

и аз като маминка Ваня моят съпруг е първата ми и най-хубава любов ест. и споделена :lol:

_________________
Изображение
Изображение


Върнете се в началото
Offline Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Съб Дек 26, 2009 10:55 pm 
Offline
фурия
Аватар

Регистриран на: Сря Юли 09, 2008 10:16 am
Мнения: 1134
За Голямата любов е ясно...
Но аз си спомних едно момченце в детската градина- Данчо, което много, много ме харесваше... аз пък бях много влюбена в едно момче от нашия клас, когато бяхме във 1-2 клас... Боооже!!! Като се сетя само как разказвах, че сутрин правя гимнастика на площадката пред вкъщи с глупавата нагласа да мине и да ме види някой ден... Хахахахаа, сега ми е адски смешно !!! :haha: Но тогава..... ех....

_________________
Изображение


Върнете се в началото
Offline Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Нед Яну 17, 2010 4:12 pm 
Offline
фурия
Аватар

Регистриран на: Пет Май 15, 2009 12:30 pm
Мнения: 1054
Моето първо влюбване беше в 6-ти клас.Винаги, когато се сетя ме избива на смях за тогава какви проблеми съм си мислила, че имам.И така нашата "любов" продължи два дена. :lol: Бше едно страдание, защото се видяхме докато бях на гости на селото на една приятелка и в неделята си тръгнахме.Но един ден, когато бях в 10 клас съдбата ни срещна отново съвсем случайно.Една приятелка постоянно ми разказваше за един приятел на нейното гадже, колко е добър и, че бил само за мен.Бил се върнал от мисия в Камбоджа за малко и после пак щял да се връща.И така, една вечер излязох с тях да видя какво толкова го хвалят и........останах приятно изненадана, като го видях.Моята приятелка казва:"Запознайте се, това е най-добрата ми приятелка"(за мен става на въпрос).И ние се гледахме около половин минута без да казваме нищо и най-накрая избухнахме в смях.Започнах да излизам с тях и пак си станахме гаджета.Започнаха се купони, събиранки и един ден ми каза, че заминава на мисия в Камбоджа.Отново настана страдание и тогава си обещахме,че дори да ни срещне съдбата освен приятелски отношения няма да има повече нищо и никога между нас.От тогава не исках да знам повече нищо за него от моята приятелка.Завършихме, всеки си хвана своя път, аз станах студентка след това се омъжих и така живота ни разпиля.Докато бях бременна с малката отидохме до София до един от магазините на Домко и искахме да ни покажат едни врати хармоники за банята.Дойде момчето, което отговаряше за това и познайте.......беше ТОЙ.Паднаха бая приказки и голям смях.Престанал да ходи на мисий и решил да се установи в София.Обещах му,когато ходим на София да минаваме покрай него.Това е моята първа-детска любов и няма как да я забравя!!!

_________________
Изображение


Върнете се в началото
Offline Профил  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пет Апр 16, 2010 4:58 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Апр 16, 2010 3:54 pm
Мнения: 15
ех спомени спомени :heartbroken:


Върнете се в началото
Offline Профил  
 
МнениеПубликувано на: Вто Окт 30, 2012 11:37 pm 
Offline

Регистриран на: Пон Сеп 27, 2010 12:21 pm
Мнения: 14
Помня как да не помня, аз съм от село и естествено там всички се познават, а класовете ни бяха едни такива малки...и аз бях 2 клас, когато ТОЙ дойде да живее и учи там, беше 3 клас...един хубав такъв:) и всички момичета бяха лапнали по него и аз естествено, и това няколко години, не ме пусна бързо...или поне аз така съм си мислела. Е гаджета не станахме, но има нещо по-хубаво от това, в последствие те се преместиха да живеят до нас и той и по-малката му сестричка ми станаха най-близките приятели, и до ден днешен моята първа детска любов е най-добрия ми приятел :)
а за истинската тя дойде като гръм от ясно небе, познавахме се, но не се бяхаме открили, и в един прекрасен миг се открихме :)

_________________
Изображение


Върнете се в началото
Offline Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 7 мнения ]  Модератор: arabela

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group