harmony написа:
Ние сме си говорили. Смятам, че и двамата сме интелигентни хора, сравенително зрели, не се заблуждаваме, че изневрата е свързана само и единстевено от проблеми във връзката а и каква е тази връзка, която винаги е безпроблемна. Говорили сме, че ако единият от нас в момент, в който има нужда изневери, не е лошо да си поеме отговорността и да си покрие следите от уважение към другия. Защото да изневреиш не е кой знае какво, но да ти изневерят е голям удар по самочувствието и разклаща сигурността и доверието в другия.
Мисля си каква ли е тая голяма любов, която не търпи никакви компромиси, в която партньорите са твърде горди за да понасят неща, които не са по вкуса им и в която при изневра партньорите се разделят.
Напълно съм солидарна с твоето мнение. Не, че изгарям от желание да ми се случи, но как да ме нарани нещо, което не знам. Пък разбера ли, ще му се наложи да понесе всички последствия, които ми дойдат наум, защото истината е, че зависи в какъв момент ще ме хване новината. Има 2 варианта, да плудея от ярост или изобщо да не ми направи впечатление, аз съм си такава. Мога да го приема като съзтезание и разбира се, да докажа, че съм по-добра или да реагирам прекалено остро. В крайна сметка, когато се запознахме, бяхме 3 жени в живота му. Една, с която живееше, но по-скоро като дъгвартиранти, толкова изтормозена връзк. Една, с която ходеше от 3 години(доказателство за орепосоченото ми твърдение). И аз, беше безумно влюбен в мен. И понеже аз не влагах особени очаквания в тази връзка, не съм настоявала да прави каквото и да било по отношение на останалите 2. Напротив, първата я съжалявх особено много, докато не дойде да се кара с мен, като преди това ми пращаше разни други. Тогава ми падна пердето и пак не ми се наложи да изисквам, той просто я изгони, ей така пред мен. И другата си замина без да разбера и така.
Разбира се сега ситуацията е коренно различна, но все пак... Даже не мисля, че чак толкова ще ме нарани, колкото ще ме подразни, ако ми се случи да разбера. Ще го преживея, здравето и щастието на детето ми са приоритет №1, голям праз, че някой, някъде правил секс. Сега трябва да мисля и за другото бебе...
ако някога ми се случи нещо такова, значи нещо е липсвало в самата връзка ....дали си заслужава да се борим и да продължим напред заедно?! ще зависи от двама ни. Определено е нужно време за да простиш и смятам, че ако решиш да го направиш не трябва да се споменава/натяква в бъдещи разговори/спорове...тоест или си остава наистина в миналото или просто продължавам сама. Когато съм в една връзка аз съм изцяло в нея, от друга страна имам приятелки, които са изневерявали на мъжете си и мога да ги разбера .... също така мисля, че има значение дали това е системно поведение или се е случило веднъж на пиянска глава /не оправдавам второто, но май никой не е безгрешен и на всеки може да се случи - зависи от емоционалното ти състояние, обстановката и т.н. ...
Е, никога на никого не го пожелавам!!!
