Лунички и бенки при детето

Луничките са дребни пигментирани петънца (не по-големи от главичка на карфица), които се образуват при излагане на слънце.

Бенките са по-голямата разновидност на луничките и са резултат от съчетанието на вродено предразположение и излагане на слънце. И двете образувания са от кожни клетки (наречени меланоцити), произвеждащи тъмен пигмент.

Възможно е десетки лунички да се появят на места, излагани на слънце.

От друга страна, бенките могат да се възникнат на всякъде по тялото и да бъдат с най-различни размери и форми.

Латинското наименование на бенка е невус (nevus).

Необходимо е лекарят обстойно да прегледа всички бенки по кожата на детето, защото трябва да се установи дали те променят формата, размера, цвета, вида си. Общото правило е следното: ако бенката е идеално кръгла и цялата е с еднакви цвят и структура, тя е доброкачествена.

Бенки с необичайна форма, които са отчасти изпъкнали и отчасти плоски, с нееднакъв цвят, трябва да бъдат наблюдавани по-внимателно, а някои от тях – дори отстранени.

Ако детето има няколко бенки (или пък само една), които ви тревожат, трябва да го заведете на преглед при специалист дерматолог.

Какво мога да направя по отношение на луничките и бенките?

Не е необходимо да правите каквото и да било по отношение на луничките и бенките. Изключение са случаите, когато някоя се променя или ви смущава – тогава трябва да я покажете на вашия лекар. Ако не сте сигурни дали бенката се променя, или не, можете да си помогнете, като правите снимки през няколко месеца, за да я проследите.

За предпазване от лунички и бенки използвайте специалните кремове, чиито степени на защита от слънцето (наричат ги още фактори – по наименованието им Sun Protection Factor, SPF – слънцезащитен фактор) са обозначени върху опаковката с цифра (от 0 до 50). Слънцезащитните кремове за деца са с висока степен на защита и отговарят надруги специфични изиквания – те са изработени във весели цветове, лесно се нанасят, водоустойчиви са (за да се избегне необходимостта от повторно намазване). Никога не използвайте крем със степен на защита под 15.

Слънцезащитните кремове трябва да се нанасят върху всяка част от кожата, изложена на слънце. Това обикновено включва лицето, ушите, ръцете, долната част на краката. Ако детето е по бански костюм, ще се наложи да намажете по-голяма част от кожата. Ако детето ви е без шапка, а е с малко коса или пък тя е руса, поставете крем и върху скалпа. Не забравяйте и горната част на стъпалата.

Кога да съобщя на моя лекар за лунички и бенки?

Ако има значителна промяна на размера, формата, цвета или структурата на някоя бенка, посъветвайте се с лекаря. Бенки, които внезапно започнат да кървят, сърбят или се възпаляват, трябва да бъдат прегледани от вашия педиатър или от дерматолог.

Какви изследвания трябва да се направят и какво означават резултатите?

Бенките при малките деца се отстраняват в много редки случаи.

Все пак дерматологът може да поиска да направи малка биопсия – тъканна проба от бенката, за да определи дали тя е доброкачествена (което не е тревожно) или е злокачествена (ракова). При малките деца това рядко се случва. Колкото по-възрастен е пациентът, толкова по вероятно е да бъде направена биопсия на бенката.

Какво е лечението?

Ако педиатърът или дерматологът имат съмнения по отношение на дадена бенка, трябва да бъде направена биопсия или тя да бъде отстранена. Това е единственото лечение. Лекарствени препарати, кремове или лазери не заместват нейното отстраняване.

Какви са възможните усложнения?

Възможно е родилно петно или бенка след време да станат злокачествени. Около 1% от новородените са с една или повече бенки, повечето от които са съвсем дребни. По отношение на малките бенки рискът от злокачествено развитие е нищожен и реално съществува само около или след пубертета.

С увеличаването големината на бенката, нараства и вероятността на това място да се развие меланом. Например за бенки, по-големи от 1,5 см, опасността от злокачествено развитие е 5%. Установено е, че рискът да се развие меланом е еднакъв и при хора с вродени бенки, и при онези, които са ги придобили по-късно през живота си.

По книгата на д-р Кара Натерсън „Детето: от глава до пети”.