Пренoсена бременност

Преносената бременност обикновено е повод за притеснение на лекари и бременни. Но всъщност, повечето пъти място за тревоги няма.

Добрата информираност винаги е повод за спокойствие и предпазва от прибързани действия, като предизвикване на раждането, например.

Още при първото посещение в АГ кабинета бъдещите майки научават предполагаемата дата на раждане, която обичайно е след четиридесет седмици. Само че определянето на термина често е много неточно, въпреки това повечето лекари приемат датата за чиста монета и почти не допускат отклонения. Съответно при наближаването й и преминаването й, напрежението у бременната нараства, а наблюдаващия лекар е готов за предизвикано раждане или секцио.

Има обаче и малцина лекари, склонни да изчакат до една или максимум две седмици, за да може раждането да започне тогава, когато бебето е наистина готово да се появи на бял свят. Всяка от групите лекари си имат своите аргументи за и против.

Има изследвания, които ясно показват, че няма такова нещо, наречено „преносена бременност”, а точното определяне на термина е почти невъзможно.

Определяне срока на бременността и датата на раждане зависят много от изясняване точните дни на овулация – отделяне на яйцеклетката от яйчника; времето на оплождане, времето за придвижване на сперматозоидите, жизнения цикъл на яйцеклетката и отделно на сперматозоидите и много други подробности. По тази причина се смята за съвсем нормално раждането на едно бебе в периода от 37-та седмица до 42-та.

Бременността може да се смята за преносена, само ако се проточи след 42-та седмица и освен това има ясни признаци за страдание на плода. Какви могат да са причините за това състояние.

Най-често това са проблеми с физическото или емоционално състояние на майката, които се отразяват върху работата на плацентата. Повечето от тях, при някои жени, могат да доведат до пренасяне, докато при други до преждевременно раждане.

Болести, като например възпалителни процеси, проблеми на щитовидната жлеза, захарен диабет, голямо наднормено тегло, могат да са в основата на неприятностите.

Причина могат да бъдат предишен аборт, нарушения в цикъла, както и проблеми в маточната стена и плацентата.

Пренасянето може да е свързано с психоемоционалното състояние на жената, както и с липсата на физически упражнения.

Диагностика

Тя е трудна, тъй като, както уточнихме по-горе, точната дата за термин е условно понятие. Нужно е да се опиташ да определиш срока на бременността, като вземеш предвид следните данни:

От първия ден на последния менструален цикъл изваждаш три месеца и прибавяш седем дни или просто прибавяш 280 дни. Може да пресметнеш и като определиш с овулационен календар дните на овулация. Ако датата на зачеване ти е известна, извади от нея 3 месеца, добави седем дена или прибави 266 дена. И третият вариант е, когато усетиш първото трепване на плода. Запомни датата, ако раждаш за първи път добави двадесет седмици, ако е за втори път – 18. Разбира се, остава и класическия вариант на определяне – чрез ултразвук и акушерски преглед.

При диагностика на преносената бременност се използват и допълнителни изследвания и апаратура, с която да се установи състоянието на плода и матката.

Ултразвуковото изследване е най-ефикасното и разпространено средство. Чрез него се наблюдават промените в дебелината на плацентата, стареенето й, количеството на околоплодните води, удебеляването на костите на черепа на бебето, и като цяло размерите на бебето.
Тоновете на бебето са важен показател за състоянието му.
Амниоскопия се прави само в краен случай. Чрез този метод се изследва количеството и качеството на околоплодните води. Ендоскоп, представляващ цилиндър, се въвежда в шийката на матката. Това се прави в края на бременността, когато тя е готова за раждане. И последният вариант е кардиотокография – оценка на сърдечната дейност на плода.

Медиците различават основно три степени на преносеност:

1. Когато новороденото е с нормален цвят на кожата, но почти няма верникс по нея. Околоплодните води са светли, но количеството им е намалено. Общото състояние на бебето е добро.

2. Бебето има силно изразена суха кожа. Околоплодните води и дори кожата са оцветени в зелено, което свидетелства за недостиг на кислород.

3. Околоплодните води и кожата на бебето са с жълтеникав цвят. Ноктите също. Още по-силно изявен недостиг на кислород.